​

Майка ми никога не е имала особено влечение към грима. За нея това беше нещо запазено само за специални поводи – и то в най-семплия му вид. Баба ми обаче беше пълната ѝ противоположност. Като уважавана и социална дама, тя не си позволяваше да излезе дори до магазина без червило. Още си спомням онова зелено червило, което стоеше като съкровище в тоалетката ѝ, до което не ни даваше да се докосваме – грижливо пазено, почти ритуално използвано.

​

Бях малка, но този контраст между майка ми и баба ми ме впечатляваше дълбоко. Винаги съм се чудела защо баба държеше толкова на грима, защо го приемаше като нещо задължително, като част от ежедневието си. Години по-късно осъзнах, че за нея – а и за много жени – гримът не е просто средство за разкрасяване. Той е броня. Символ на сила, самочувствие и присъствие. Един от малките, но мощни начини, по които жената може да заяви себе си пред света.

​

В юношеските ми години гримът винаги ме е привличал по особен начин. За мен той не беше просто средство за разкрасяване, а начин да създавам нещо красиво, да експериментирам, да играя с форми и цветове, да изразявам себе си чрез изкуството което ме влечеше. Възможностите ми тогава бяха съвсем скромни – един черен молив, червило, малко спирала и няколко сенки. Но това не ме спираше. Гримирах приятелките си, опитвах нови техники, дори без да осъзнавам, че правя нещо специално. Скоро хората започнаха да го забелязват – всеки питаше приятелките ми кой ги е гримирал.

​

Тогава, в малкия ми град, гримът не беше нещо толкова достъпно. Един ден обаче видях в единственият магазин в града в който изборът беше малко по-голям, първия комплект четки за грим в живота си – обикновени, китайски, само 5-6 на брой, но за мен това беше истинско съкровише. Влюбих се в тях. Бях толкова решена да ги имам, че събирах пари от закуските си в продължение на дни. Пропусках да ям в училище, но в крайна сметка отидох и си ги купих. С тези четки сякаш пред мен се отвори нов свят. Разбрах нещо много важно – за да създадеш нещо наистина впечатляващо, трябва да имаш не само страст, но и правилните инструменти.

​

Въпреки цялата ми любов към грима, никога не съм го възприемала като професия. За мен това беше просто хоби, нещо, което правех, защото ми носеше удоволствие. Никога не съм си представяла, че някой може да ми плаща, за да правя това, което обичам. Вместо това избрах за професия нещо „сериозно“ – програмирането. Записах се в университета, за да уча стабилна професия и перспективна, която изглеждаше като правилния избор.

И тогава се случи нещо, което никога не съм очаквала – взех най-спонтанното решение в живота си. Въпреки че винаги съм била човек, който премисля всяка крачка, в един момент попаднах на курс по грим и… записах се. Без дълги размишления, без обичайните съмнения. Просто го направих. И в този момент всичко си дойде на мястото. Осъзнах, че това не е просто хоби. Това е моето призвание.

​

Когато разбрах, че мога да превърна страстта си в професия, сякаш пред мен се отвори цял нов свят. Гримът не беше просто грим– беше начин да предам емоция, да помогна на хората да се почувстват по-красиви, по-уверени, по-силни. От този момент нататък вече нямах съмнения – това беше моят път.